Новини

Благотворителността на българите от Възраждането и до днес се проявява в най-голяма степен при подпомагане училищата и читалищата в тяхната дейност. Хората проявяват голямо уважение към образованието и кой с каквото може подпомага ученолюбивите, но бедни младежи и девойки. Сформират се благотворителни фондове, средствата от които се употребяват по преценка на директорите или настоятелствата, според волята на дарителя. Запознавайки се с документите на Русенската девическа гимназия „Княгиня Евдокия”, която през 1921 г. по решение на Министерство на народната просвета се преименува на „Баба Тонка”, попаднах на множество дарителски фондове в полза на ученички с изявени способности. Това провокира желанието ми да запозная сегашните дарители и благодетели с дейността на техните предшественици. 

Най-изявен дарител е руският поданик Александър Теодорович Елисицин, починал на 6 март 1905 г. в Русе. Завещанието му е заверено от руския консул в Русе на 4 окт. 1903 г. Съгласно неговата воля цялото му движимо имущество трябва да бъде продадено и получената сума да се внесе в БНБ; в продължение на 10 години, 3-те му къщи да се отдават под наем и сумите да се внасят в БНБ; с ежегодния доход от трите къщи след изтичане на десетте години трябва да се оказва помощ на бедни ученички от Русенска градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия”, отличили се с поведението и
ученолюбието си. Библиотечната си сбирка Елисицин също завещава на гимназията. В завещанието си дарителят забранява продажба или размяна на недвижимото му имущество. Той изразява желание да бъде погребан в Русчук, до съпругата си, и ежегодно да бъде отслужвана панихида за него, баща му и майка му. Това завещание след смъртта на Елисицин е предадено на вниманието на Русенския кмет, тъй като е в полза на общинска гимназия и съгласно Закона за градските общини Общинският съвет трябва да се произнесе приема ли завещанието и да определи негов изпълнител. По разпореждане на Кмета завещанието е изпратено на Председателя на Русенското българско училищно настоятелство за по-нататъшно разпореждане. В последвалата размяна на писма между настоятелството, общината и руското консулство се уточняват двама „душеприказчици” от страна на настоятелството, които да приведат в изпълнение завещанието. За такива са назначени д-р А. Бисеров и деловодителят на настоятелството Стефан Шишков. С Акт от 6 юли 1905 г. и опис Руското Императорско консулство в Русчук предава имуществото и вещите, посочени в завещанието на Ал. Елисицин на изпълнителите му. Проведен е търг за продажба на имуществото, съставен е списък на закупените вещи и е подписан протокол за събраната сума – 1616,30 лв. 

През 1910 г. Русенското училищно настоятелство прехвърля върху Министерството на народното просвещение управлението на всички недвижими имоти, капитали, ценни книжа и др., завещани от Ал. Елисицин за образуване на Фонд на негово име с благотворителна цел. Съгласно Заповед № 2055 от 1 юни 1910 г. на Министерство на народното просвещение придобитите суми от продажбата на движимите му имоти, както и от наемите на недвижимата му собственост трябва да се капитализира в продължение на 10 години, считано от 1 ян. 1905 г., след което от 1 ян. 1914 г. лихвите от образувания капитал да се изпращат на директора на Девическа гимназия „Княгиня Евдокия“ за подпомагане на бедните ученички, отличили се по
успех и поведение. Министерството вменява в задължение на Русенското училищно настоятелство да се грижи и поддържа недвижимите имоти в добър вид, а на директора на Девическата гимназия – ежегодно да организира панихида за Ал. Елисицин, баща му и майка му. Идва обаче годината 1914, когато трябва да бъдат приведени първите суми от лихви за подпомагане на бедни ученички, а от Министерството не идва никакъв превод. В три последователни рапорта директорът пита Министерството какво се случва и защо не са приведени пари за 1914 г. и за 1915 г. Той иска също така
разрешение да задържи част от наема, за да бъде изработен портрет на дарителя. Все пак, след дълго чакане, наградата започва да се изплаща. Тя е в размер на 100 лв., а сред поощрените възпитанички са Дора Манева, Рада Евгениева, Христина Колева, Ана Иванова, Здравка Скопанкова, Веселина Грекова, Възкресия Василева, Р. Костова и др. 

През 1907 г. е учреден друг благотворителен фонд „Васил Радев“. Съгласно неговото завещание той дарява сумата от 1000 златни лв. на Русенската градска девическата гимназия „Княгиня Евдокия“ с указания тя да бъде внесена в БНБ и от лихвата да се дава „ежегодна награда за вечни времена на най-примерната и прилежна бедна ученичка“. Благодарността си към наследниците на дарителя директорът на гимназията изразява писмено и лично, но освен това изпраща писма до в.в. „День“, „Дневникь“, „Нов дневникь“, „Трибуна“ и „Мирь“ с молба да публикуват информация за благодетелния фонд на Васил Радев от Русе и благодарности към наследниците. През 1908 г. Атанас Гатев учредява благодетелен фонд „Недялка Атанасова Гатева“, на името на покойната си съпруга – дългогодишна учителка и директорка на гимназията. Фондът е на стойност 1000 лв. и приходите от сумата той желае ежегодно да се раздават след завършване на учебната година на най-прилежната и примерна бедна ученичка. Освен това Ат. Гатев внася  допълнително 25 лв., които да се използват за награда в края на текущата учебна година. И тук директорът поднася благодарностите си писмено на дарителя и чрез публикация във вестници. Наградата е фиксирана на 50 лв. и се получава до 1934 г. През април 1910 г. Панайот Попов, бивш Председател на Управителния съвет на Българска търговска банка – Русе, внася в банката сумата от 2000 лв. за учредяване на фонд на името на съпругата му Йорданка Попова, бивша учителка в гимназията. Той се разпорежда от лихвите, по решение на учителския съвет да се дава ежегодна помощ на „една отличивша се примерна, бедна и с добро поведение ученичка“. През декември 1915 г., след отваряне завещанието на починалата Тодорица Йосиф Цанкова наследниците ѝ установяват, че тя е завещала сумата от 1000 лева на Русенската девическата гимназия „Княгиня Евдокия“. Учреден е фонд на нейно име и учителският съвет разпределя ежегодна награда. Дарителски фонд за подпомагане на бедни ученици учредява и Настоятелството на Българското православно християнско братство “Св. Василий Великий”. Със свое решение то дава сумата от 800 лв. за учредяване на благотворителен фонд на името на братството в полза „на една ученичка, бедна, от православно вероизповедание, за добри
успехи и поведение“.

Русенският клон на Българският женски съюз „Любов към родината“ също учредява фонд „Любов към родината“ с капитал от 2 000 лв. за „една бедна ученичка, българка, източно православна, добра родинолюбка, с успех най-малко добър (4) и примерно поведение, като едната година ги получава ученичка с музикална култура, следната година ги получава ученичка с пластична култура и така се сменят.“ Сумата от 2000 лв. оставя д-р Стоян Радославов, с които да се образува дарителски фонд на негово име в полза на „най-добрата, бедна и най-достойна ученичка, която свършва гимназията“. Райна Гатева в писмо до Директора на Девическа гимназия „Баба Тонка“ го уведомява, че иска да дари сумата от 3000 лв. за
учредяване на фонд на името на починалата ѝ сестра Свобода Данева. През 1930 г. е учреден фонд на името на „Владимир Баронов“ на стойност 10 000 лв. от неговата майка. От името на Елка Шипкова е учреден благотворителен фонд „Милчо Шипков“ бивш учител в Русенската девическа гимназия „Баба Тонка“ на стойност 5 000 лв. Д-р Христина Парашкев Дюлгерова от София учредява фонд на името на сестра си д-р Мара Ив. Буюклиева, бивша учителка в гимназията, на сума от 5 000 лв. Благотворителни фондове на имената на своите ненавреме починали деца учредяват и много родители. Никола Михайлов и съпругата му даряват сумата от 5 000 лв. за създаване фонд на името на дъщеря им „Надежда Михайлова“, бивша ученичка
на гимназията, с повеля от лихвите да се дават една или две награди – парични или в книги на най-добрите бедни ученички от 8 клас. Юрдан Павлов прехвърля застрахователната си полица в размер на 10 000 лв., издадена на името на дъщеря му, в полза на Русенската девическа гимназия „Баба Тонка“ и учредява фонд на нейно име „Николина Йорданова Павлова“. Родителите на Цветанка Д. Косова внасят сумата от 10 000 лв. за благотворителен фонд на нейно им. Фонд на името на Грети Янкова Танкова е учреден от родителите ѝ. Те даряват сумата от 10 000 лв. под формата на облигации от Народния заем. Тъй като дъщеря им е обичала музиката, те желаят това да се вземе предвид при даването на наградата.
Петрана А. Попова завещава застрахователната си полица от Българско застрахователно дружество „България“ на стойност 5 000 лв. в полза на Русенска девическа гимназия „Баба Тонка“. През следващите години са учредявани още множество благотворителни фондове, за които информацията е твърде оскъдна. Сред тях са: Фонд „Димитър Сретенов“, учреден от неговата съпруга, в размер на 5 000 лв.; Фонд „Кина х. Панайотова“, бивша
учителка по математика в гимназията - фондът от 5 000 лв. е създаден от майка ѝ, с условие наградата да се дарява на „ученичка, отличила се по математика, която ученичка обаче да бъде бедна, с примерно поведение и по народност българка“. Фондът „Стефан и Иваничка Огнянови“, на стойност 5 000 лв. е учреден в памет на бившия учител по химия и директор (1903-1908) на гимназията Стефан Огнянов. Всички тези дарителски фондове са отбелязани в Книгата за дарителите на гимназията с кратка информация за човека, за когото е учреден фондът, както и каква е волята на
дарителите за използване на дарението. В Книгата са вписани и още няколко дарения: Фонд „Параскев и Анастасия х. Дамянови Бояджиеви“, учреден от дъщеря им Младена д-р Никола Георгиева; Фонд „Филка Йорданова Тевекелева“ на стойност 10 000 лв., лихвата от който „да се дава награда на бедна, трудолюбива абитуриентка – българка“; Йордан Марков в завещанието си дарява на Русенската девическа гимназия „Баба Тонка“ сумата от 40 000 лв. за учредяване на Фонд „Йордан, Виктория и Сийка Христови Маркови“; Фонд „Данка полк. М. Атанасова“ е с основен капитал 10 000 лв.
и по воля на дарителя от лихвите трябва да се дава награда в края на всяка учебна година на „ученичка българка с примерно поведение, добър успех и образцова по народните прояви“.

През 1943 г. семейството на Иван Пармаков учредява в полза на Русенска девическа гимназия Фонд „Здравка Иванова Пармакова“, бивша възпитаничка на гимназията. Сумата за фонда е 20 000 лв., като лихвата трябва да се използва за награждаване на бедна ученичка с примерно поведение и с отличен или много добър успех по френски език“. Последният фонд, вписан в Книгата на дарителите е Фонд „Мария Димитрова Малчева“, учреден от д-р Васил Малчев на стойност 5 000 лв., „лихвата от които ще се дава награда на бедни, примерни и добри по успех ученички“.
Всички тези изброени фондове, а предполагам, че има и още в последващите години показват отзивчивостта на българина, богат или не толкова към нуждите на другите. Вижда се че не всички дарители са хора с големи възможности, но те отделят макар и малка сума, която да дарят, и с който жест да бъдат запомнени техните близки. Разбира се по-голямата част от дарителите имат връзка с гимназията, или са бивши учители или починалите им деца, в чиято памет са благотворителните фондове са учили там, но това не е задължително. За да изкажат своята благодарност директорът и учителският съвет са вписвали кратка биографична справка за дарителя в Книгата за дарителите, а също така са създали една галерия, в която са окачвали в знак на почит и уважение портретите на благодетелите. От сайта на МГ „Баба Тонка“ виждаме, че благотворителността присъства и днес,
а дарения са превени от Христина Ганева, живееща във Франция, дарила на гимназията 57800F и 1800EUR. С парите са закупени компютри, лазерен принтер, цифрова камера, направен е телевизионен филм за МГ „Баба Тонка“. Основни дарители за компютърния център са Елена Костова, Пламен Бобоков и Дамян Дамянов, оборудвали изцяло три компютърни кабинета. Мариян Димитров също дарява компютърно оборудване за кабинет по информатика. Семейство Пепка и арх. Цвети Русинови даряват 40 000 лв. за създаване на фондация с името на дъщеря им Елица Цветинова Русинова - ученичка в гимназията, загинала при катастрофа през 2004 г. От този фонд ежегодно се изплаща парична награда и стипендия.

Автор: Таня Великова – главен експерт, Държавен архив - Русе