Новини

Съвършеният танц, наречен балет, е като магия, от която никой не може да избяга. Събрал в себе си толкова грация, нежност, въображение, суета, това е изкуството, което ни въвежда в един вълшебен свят изпълнен с магия, мечти, младост и красота. 

Тази година се навършиха  60 години от създаването на Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” – Русе. И днес ще припомним за една от прима балерините на Русенската опера, която отдава живота си на Русенската сцена, но и се посвещава на децата от Музикалното училище за да им предаде своите знания. Това е Надежда Руменин, една от балерините оставили трайна следа в балетното изкуство.

Малко хора знаят, че примабалерината е родена и израства в Кюстендил. Родена е на 19 август 1941 г. В спомените си, съхранени в личния й архив, тя говори с много топлота за родния край, макар и животът и да преминава в София, а впоследствие в Русе. Баща й е от този край, от райското, както тя го нарича, село Шишковци. С гордост отбелязва, че големият художник Владимир Димитров – Майстора там рисува своите български икони. Баща й остава още три годишен сирак и впоследствие става военен, за да е в помощ на майка си. Той служи във Видин, където се запознава с майката на Надежда Руменин, а по-късно се установяват да живеят в София. Любовта й към изкуството идва от нейното семейство. Разказва, че майка й има много красив глас – мецосопран и че всички в семейството са обичали музиката. Изпълнявала е женски арии в Хоровата капела, а слушайки музиката, Надежда Руменин започва да чувства необходимост да танцува, музиката я кара да се движи. Още пет годишна тя започва да взима уроци по пиано и да учи френски език. По-късно седем или осем годишна, Надежда Руменин постъпва в балетната школа на Живко Бисеров. Споделя, че детството й не е било “осакатено”. Родителите й са я научили да разпределя правилно времeто си и да има предостатъчно време и за игра, ангажименти, почивка, кино и разходки.

Когато завършва трето отделение с още три момичета решават да кандидатстват в Балетното училище в София. Кандидатите са много – над 200, а местата само 25. Баща й не е съгласен, смята, че така както е възпитана не би могла да съществува в един оперен театър – задкулисни игри, интриги, нечестна борба за роли. В спомените си тя споделя, че през 50-те години на 20-ти век мнението за балерините не е било особено ласкаво. Майка й успява да го убеди, а в последствие баща й се превръща в нейния най - голям почитател. Надежда Руменин сама си подава документите за кандидатстване в Балетното училище и след полагане на изпити успешно e приета. Там тя учи в класа на голямата з.а. Нина Кираджиева. В един клас е заедно с именитата българска хореографка Маргарита Арнаудова. Завършва с отличие през 1959 г. и е приета като стажантка в Националната опера. Годините на труд, сълзи и понякога на униние минават бързо, а след тях идва и първият дебют в четворката на малки лебеди от второто действие на “Лебедово езеро” и в принцесата от “Жар птица”. Поверяват й малки роли и сола, сред тях е и Фея Нежност от “Спящата красавица” в постановката на Фея Балабина.

Стажът в Софийската народна опера е добро начало на нейната бляскава кариера. След епизодични роли, през 1960 г. Надежда Руменин с още няколко момичета са изпратени по разпределение в Русенската опера, която по онова време е водеща след Софийската. Спомня си, колко сърдечно са приети от русенската трупа - “Учеха ни как да се държим на сцената, как да се гримираме. Направо ни бяха взели под крилото си” разказва балерината.

Първата й солова голяма изява е Принцесата от “Лешникотрошачката” и Одета от “Лебедово езеро”. Партнира й Димо Врубел, за когото Надежда Руменин споделя, че дължи много в професионалното си израстване. Балетмайсторът Асен Манолов разделя ролята на Маша на две. С тази постановка русенския балет се представя през 1962 г. на национален преглед в София, където предизвиква бурни аплодисменти. Следват ролите първо на Белия, а после и на Черния лебед в “Лебедово езеро”, за които мечтае всяка балерина. И през ноември 1962 г. Надежда Руменин танцува и двата лебеда. Танцува също с Тодор Тодоров, Димитър Гайдаров, а по-късно в “Жизел” с Бисер Деянов, Иван Цанков и Людмил Бубов. Едновременно с това тя  учи задочно в Софийски държавен университет – Филологически факултет, специалност френска филология.

Участието й в балетни премиери по сезони е както следва: 1960/61 “Лебедово езеро”; 1961/62 “Лешникотрошачката”; 1962/63 “Нова Одисея”; 1964/65 “Франческа да Римини”, “Чудният мандарин”, “Карнавал в Куба”;  1965/66 “Целувката на феята”, “Блудният син”, “Един американец в Париж”; 1966/67 “Пепеляшка”; 1967/68 “Хайдушка песен”; 1969/70 “Хайдушка песен” – втори път.

Примабалерината харесва образи, в които има развитие, динамика, конфликтност. Лиричните образи според нея са малко неблагоприятни в това отношение, защото чувството протича в една линия. Най-много обича въплъщението си в ролята на Демна от “Нестинарка”,  Жизел от “Жизел”, Канделас от “Любовна магия”.

Надежда Руменин работи с редица изтъкнати балетмайстори, но с особен респект говори за Асен Манолов. За нея, младата и неопитна тогава балерина е  истинско щастие, че го е срещнала. Споделя, че това е една изключителна личност с огромна фантазия и оригинални идеи. Че музиката минава пред него за да се сътвори нужното за драматургичния момент сценично движение. Той не повтаря и не цитира никого, прави свои оригинални авторски редакции на високата класика: “Жизел”, “Лебедово езеро”,”Лешникотрошачката”. При това поставени за първи път извън столицата. Това са спектакли с дълъг живот, една голяма истинска школа за младите артисти от русенския балет. В “Жизел” тя играе Мирта и Жизел, в “Лебедово езеро” е Одета и Одилия, а в “Лешникотрошачката” – Принцесата. Танцува с много амбиция и ентусиазъм. С огорчение споделя, че този изключително талантлив творец за съжаление си отива от този свят непризнат и забравен.

Дълги години примабалерината изпълнява неизменно главните женски роли в много балетни потановки с подчертано ярко обаяние и голямо професионално майсторство, изнасяйки на гърба си основната тежест на репертоара. Годините минават и тя радва почитателите на балета с нови и нови превъплащения. И така, цели 18 сезона като примабалерина. Бедното момиче и чакащата жена в «Нова одисея», Франческа от «Франческа да Римини», Румяна от «Хайдушка песен», годеницата в « Целувката на феята», Солвейг в «Пер Гинт», Кармен, Жизел, Самотната, Донна Ана, Офелия. Колегата й Стоян Гергиев в едно интервю казва: «За Надя ли? – Какво може да се каже за нея - прекрасна партньорка, чудесен човек, изключителна балерина».

Надя Руменин предпочита силно драматичните роли. Такива, които се разкриват в спектакъла. Споделя, че винаги се е стремяла да разбере какво иска постановчикът, за това вниква дълбоко в образа, заживява с него, чувства състоянието на героинята си. По този начин тя може да го предаде най-добре на публиката. За нея танцът е живот, а не слава. Руменин е щастлива на сцената и няма значение дали ролята й е главна или малка. «Искала съм винаги да вълнувам както ума, така й сърцето на зрителя» казва тя. Ролите й обикновено са доста сложни за изграждане, нелеки технически, и особено натоварени емоционолно. И през 1980 г. вече има над двадесет роли, десет централни в големи балетни постановки. Нейните главни партии в «Лебедово езеро» на Чайковски, «Пепеляшка» на Прокофиев, «Дон Жуан» от Грубаренко, «Пер Гинт» от Григ, «Зле опазеното момиче» от Херолд, «Кармен» от Бизе са в златните страници на русенския балет. Утвърждава се като актриса с лирично амплоа, която предпочита сложни, конфликтни характери. Примабалерината участва и в телевизионни постановки. Петър Луканов поставя «Триптих за жената», където тя играе Антигона, Стоян Георгиев реализира «Хамлет» и «Елена от Пристис».

Последното й участие на палци, както тя се изразява е през 1986 г. -  солистка на III – та част в “Концерт на ФА” от Гершуин след  специална покана на балетмайстора Ален Бернар. Надежда Руменин споделя, че е убедена, че балетът е изкуство на младостта, но приема предложението му, защото е имала огромното желание да танцува в един по-различен стил, какъвто е неговия.

Една ретроспекция на творческия си път прави Надежда Руменин в интервю за местната преса през 1991 г. – тридесет години, отдадени на балетното изкуство, на Русенската опера и публика. От 1971 до 1991 г. е примабалерина към Русенската опера. Дълъг и труден е творческият процес на утвърждаване. Ежедневни изтощителни репетиции, специализация през сезона 1968-1969 г., в Малий театър за опера и балет в Ленинград, срещи с изтъкнати наши и чужди хореографи. Работи с много хореографи, но има някои, които не би забравила през целия си живот – Асен Манолов, Богдан Ковачев, Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, Павлина Иванова, Христомир Михайлов, Асен Гаврилов, Емилия Кирова, Витаутас Гривицкас, Ален Бернард, Джанкарло Вантаджио, Вилен Галстян и др. Надежда Руменин споделя, че от всеки от тях е научила нещо за цял живот. А за колегите си от русенската балетна трупа споделя, че е създадена чудесна творческа атмосфера за работа, а това е от изключително значение. Взаимопомощта, разбирателството, непрестанния кипеж за потопяване и изгаряне в този жанр е нещо изключително при тях.

От запазените документи в личния й фонд разбираме, че тя освен много талантлива балерина е и опитен педагог, който предава своите знания и майсторство на младото поколение. След като слиза от сцената, тя продължава да живее с балета, но вече се отдава само на педагогическа и репетиторска дейност. Обича много работата с децата, посвещава им се изцяло. Работи в Дома на културата на транспортните работници - Русе, Пионерския дом, Младежкия дом. Дълги години тя ръководи школата при ОСК в Русенската опера, а нейните възпитаници от балетната школа при Пионерския дом и Дома на културата Русе, на IV републикански фестивал на художествената самодейност завоюват златен медал за постановката «Гости от космоса». В началото на 1976 г. тя отговаря и за хореографското оформление на съчетанието на представителната ни тройка – жени по акробатика на дружество «Дунав» Русе и възпитаничките й се завръщат с от световното първенство в ГФР със златни медали.  «Много обичам да работя с деца. Те са толкова мили  и талантливи. В работата си с тях човек може да осмисли много неща. Много сме щастливи всички от балетната трупа в Русенската опера, че от миналата година има балетен клас към Музикалното училище в града ни. Аз се занимавам с момчетата. Бих искала всичко, което съм научила за толкова години да научат и те» - казва примабалерината. От първия випуск тя преподава на балетните паралелки в Националното училище по изкуства – Русе до 2013 г.

Надежда Руменин е носител на множество награди и отличия - за най-добра женска роля през 1985 г. на прегледите на оперетните театри в Стара Загора за ролята на Черната кралица от от «Лешникотрошачката» от Чайковски; орден «Кирил и Методий» II степен; “1300 години България”; и редица други. Окръжният съвет на Българските професионални съюзи – Русе я награждава по случай 25 – годишнината на детската музикална и балетна школа и за много добра педагогическа дейност от 21 май 1980 г. Съюзът на музикалните дейци в България я награждава с Бронзова лира за цялостна творчестка дейност през 1981 г.

С Указ №1265 Държавният съвет на Народна република България на 21 май 1982 г. удостоява със звание Заслужил артист – примабалерината в Народната опера – Русе Надежда Руменин по слуай 24 май – Деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и на българския печат и за нейните заслуги в областта на балетното изкуство.

Цветомира ДИМИТРОВА
Държавен архив - Русе