Русенски истории
Пробуждането като състояние на духа

На 1 ноември празнуваме Деня на народните будители. Обикновено на този ден се споменават имена като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов …. Все познати и неоспоримо заслужили признанието ни. Но замисляме ли се колко много незнайни българи са се трудили ежедневно, давайки знания, вяра и сила българска. В Русенска област, във всяко едно село е имало училище, а в по-големите дори две, повечето отворили врати още преди Освобождението. Училището е свято място, а учителят - важна личност, заради силата, която вдъхва у децата. Повече за будителите от началото на миналия век може да прочетете тук

 

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

Новини

Река Дунав
05.07.2017

Всяка година страните от поречието на Дунав отбелязват на 29 юни, датата, когато е подписана Конвенция за опазване на река Дунав, като празник на реката. Мисията на Деня на река Дунав е да се привлече вниманието на обществеността към значението и опазването на реката и на притоците й. В  резултат от партньорството между всички държави от Дунавския басейн чрез фестивали, изложби, различни форуми, срещи и образователни дейности се засилва усещането на хората, че споделят един речен басейн и това ги прави свързани и отговорни един към друг.


Дунав е втората по големина река в Европа. Заедно с притоците си тя образува една от най-важните речни системи на континента. От извора до делтата реката изминава над 2845 км, свързвайки 81 милиона души от Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. През последните 150 години Дунав е загубил 80% от заливните си територии и влажни зони. Най-много проблеми създават дигите, извличането на инертни материали от реката и язовирите, изградени заради водни електроцентрали, корабоплаване и за контрол на наводненията. Резултатите са много и широко разпространени – от намаляване на рибните популации до промяна в качеството на водата и влажните зони, които са изключително важни за биоразнообразието и предпазват от наводнения. 

 

В Русе са запазени много любопитни истории, свързани с реката: тук се заражда Българският морски флот, помнят се стремежите на юначните русенци да преплуват реката, замръзването ѝ и преминаването на вълци от Влашко и много други.

 

Снимка от ремонта на гемията на Евтим Харалампиев в Русенската пристанищна работилница, 1929 г. От ляво на дясно четвъртият прав е Никола Пъргов, вторият седнал е Спас Николов.

 

Великата река Дунав е описана и в творчеството на Елиас Канети - нобелиста, роден в Русе. В „Спасеният език” четем за минаващите по замръзналия Дунав вълци–върколаци. Историята е разказана от неговата майка, която била преследвана от освирепелите животни, докато тя и семейството ѝ минавали реката с шейна за Румъния. Зверовете, идващи от Карпатите, били големи, сиви и кръвожадни и нападали пълните с дивеч и стада домашни животни ниви и хълмисти полета на Дунавската равнина. Според документите само за ХХ в. река Дунав е замръзвала близо 30 пъти. През 1985 г. ледът обхванал изцяло реката за близо 2 месеца. Зимите били продължителни, сурови, с много ниски температури. Подобна обстановка се приема от населението като идеална възможност за преминаване пешком през реката. Запазени са спомени на русенци как при хубаво зимно време те стигали чак до Букурещ. Спомен от 1954 г. ни представя следната картина: януари е, а снегът е толкова натрупал, че хората прокопават тунели между къщите си, за да се придвижват. Млада двойка, сключваща граждански брак, е избрала точно този мразовит месец, за да се венчае. Натрупалият до покривите сняг не ги плаши и ритуалите започват както си им е редът, а братът на булката се качва върху един от покривите, с баницата в ръце и танцува под съпровода на народната музика. 

 

Голямата зима на 1954 г.

 


Повечето разказвачи споделят детски спомени, свързани със замръзването на реката, от които научаваме колко забавно е било да се пързаляш с кънки или шейни върху леда. Русе е един от първите български градове, в които се появяват кънките. Градът привлича много чужденци, а те носят със себе си невиждани от българите вещи – кънки, ски, кинематограф и пр.

 

Пирати по Дунав, 27 април 1930 г. 


От 30-те години на ХХ в. има сведения дори за пирати по река Дунав. Необичайното явление е нещо твърде любопитно, за да го пропуснем. Почти като в роман на Робърт Луис Стивънсън, разбойници се опитали да заграбят голяма сума, пренасяна на борда на парахода „Кантакузино”, но смелите моряци отблъснали нападателите след схватка и стрелба и от двете страни. Дали подобни страшни инциденти са били често срещани за моряците по реката, не знаем, но тази е достатъчна, за да си представим колко различно е било корабоплаването по Дунав през миналия век.

 


„Каракапитанът” (Панайот Тодоров) е една от емблематичните фигури от миналото на Русе, свързани с река Дунав. Прозвището му произлиза от начина, по който са наричани морските и речни „вълци”, които благодарение на опита и практиката си владеели до съвършенство воденето на плавателни съдове. Баните, наричани умилително „Баничките” – къпалнята, която е построена през 1934 г. в някогашната Корабостроителница на Русе. По описание на русенци, къпалнята представлявала две грамадни дървени кутии с под от дъски, подредени така, че водата да преминава свободно през тях. Наследник в доставянето на прохлада и лятно удоволствие на русенци, след „Баничките”, е металният плаващ басейн-ресторант „Лебеда”. Новата гордост на Русе  притежавал  басейн, душове, слънчобрани, площадка за оркестър. Така е описан наследникът на „Баничките” във в-к „Дунавска правда” през 1965 г.: „Старата река е жива история – минала и настояща, на този край на нашия град. И колко хубаво е, че в такива минути на почивка човек осъзнава нейната красота и вечност.” (в. Дунавска правда, бр. 193/17.08.1965 г.)

 

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                      

                                                                                                                                                                                

 

 

Съмишленици