Русенски истории
Стоян Михайловски

Тази година се навършват 90 години от смъртта на Стоян Михайловски - общественик, преподавател, писател, публицист. По време на своя 71-годишен живот Михайловски учи, твори, критикува, създава и защитава закони. Автор е на поеми, книги, басни и публицистични творби. Разглеждайки философската и сатиричната линии в творчеството му, едно стихотворение ни изненадва. При това въпросното стихотворение е върхов момент най-вече за българския народ, който той толкова дълбоко обича и брани. Става дума за Химна на светите братя Кирил и Методий, чийто текст Михайловски написва през 1892 г. в Русе. Малко известни факти за живота на Стоян Михайловски, запазени в Държавен архив – Русе, може да прочетете тук.

 

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

Новини

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ – ИЗОБЛИЧИТЕЛ НА НЕПРАВДИТЕ
11.09.2017

В град Елена, в зимна януарска нощ на 1856 г. на бял свят се появява Стоян Михайловски, бъдещ общественик, преподавател, писател, публицист. По време на своя 71-годишен живот Стоян Михайловски учи, твори, критикува, създава и защитава закони. Политическата сатира е водещ похват в творчеството му, а осмиването на някои характерни за българското общество негативни черти е широко застъпено както в поемите, книгите и басните му, така и в неговите публицистичните творби. Разглеждайки философската и сатиричната линии в творчеството му, едно стихотворение ни изненадва. При това въпросното стихотворение е върхов момент най-вече за българския народ, който Михайловски толкова дълбоко обича и брани. Става дума за Химна на светите братя Кирил и Методий, чийто текст Михайловски написва през 1892 г. в Русе.  


Тази година се навършват 90 години от както Стоян Михайловски напуска земния живот. Основателна и дори задължителна причина да си спомним за него, да му отдадем почит и да му се поклоним. Предоставяме на Вашето внимание някои малко известни факти за живота на Стоян Михайловски, запазени в Държавен архив – Русе.


Спомени на проф. Венелин Ганев: „Сещам се за „поетичните волности” на Стоян Михайловски, които смущаваха строгият ред в училището, който директорът Д. Маринов си даваше усилие да поддържа. Това беше през 1889-890-891 г., когато бях VI-VII клас. Стоян Михайловски  ни преподаваше френски език. Добър познавач на френския и българския език и добър преподавател, той упражняваше голямо обаяние върху учениците и даде силен тласък на успеха по този предмет. Интересното, е че в междучасията той не седеше в учителската стая, а се разхождаше по булеварда край училището или пък прекарваше време в съседния  хотел „Ислях хане”, а от там дохождаше направо в час.”


Интересни са и спомените на Спас Ганев: „Той преподаваше само на големите класове, само от 10 ч. нататък. Преподаваше по своя собствена програма и не признаваше никакво началство.  В училище дохождаше много често с файтон. В часовете четеше някакви лекции по френски  синтаксис, макар ние учениците му да  не знаехме и елементарни неща по  етимология. Говореше обаче френски като парижанин и четеше и превеждаше като истински артист. Не изпитваше по тефтерчето си и бележки пишеше по приумица – за поведението, както той сам казваше. Беше ужасно сприхав и никой не смееше да му възрази или да му се меси в работата. Впрочем той не стоя много време като учител. Разбра че учителстването не бе за него.”


За някои по-лични моменти, свързани с живота на Стоян Михайловски си спомня племенницата му София Николова Иванова: „През 1887 е член съдия в Апелативния съд в Русе. Тук през 1888 г. се задомява (на 18 октомври 1888 г.) с Райна Георгиева Петрович, дъщеря на стария поборник Георги Чохаджията – Петрович, виден гражданин на Русе. От есента на 1888 г. до изселването си в София през 1894 г. Стоян Михайловски и съпругата му живеят в къщата на тъста си Георги Петрович на тогавашната улица „Белчев” (после „Тинка Джейн”, а днес „К. Димчев”, намираща се зад Регионална Библиотека „Л. Каравелов”). На тази улица съчинява българския всеуилищен химн „Св. св. Кирил и Методий”. Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става спонтанно, една нощ на 15 април 1892 г., насъщата тази русенска улица. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се помири с факта, че българската учаща младеж го празнува мълком и решава да напише този български химн (както той сам го нарича!). На сутринта дава текста на своя колега по музика Атанас паунов, с молба да създаде подходяща музика, да го разучи с учениците и те пеейки го  да манифестират на празника. Обаче музиката не отговаря по дух и израз на съдържанието и химна остава само стихотворение. Това продължава до 1901 г., когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч не написва на един дъх върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която напълно да подхожда на творбата на Михайловски. Творба, останала и до днес непостигната и „сраснала” се с българския народ. 
Винаги с остър език и изказ по страниците на вестници и списания, недоволен от властта и двора, през 1903 г. Стоян Михайловски е арестуван за втори път. Като гаранция за неотклонението му, от тъста му е поискано да предостави целя си имот на улица „Белчев” (състоящ се от две къщи и пет дюкяна). В последствие, под натиска на видни интелектуални и литературни среди Ст. Михайловски е осъден условно, а гаранцията е освободена. Кариерата му на преподавател по френски език в Висшето училище, обаче, е прекратена. Михайловски приема това събитие тежко и се отдръпва от обществения живот за дълъг период от време. След прекарано двегодишно заболяване у Михайловски  настъпва една  необичайна за неговия устойчив характер  и смелост депресия, която допринася за намалена работоспособност и мизерни средства. Единствената му останала възможност била да се препитава като свободен писател. Либералното правителство прави предложение до Народното събрание за отпускане на народна пенсия за Стоян Михайловски. Преценявайки депресията на вечния изобличител на неправдите,  като доброволна капитулация, Народното събрание му отпуска (по рядко изключение) с гласовете на управляващата партия малка пенсия от близо 400 лв. месечно. Неизменни, почти до самата му кончина, остават любимите разходки сред природата. Всеки ден, точно в 15 ч. Стоян Михайловски правеше своята редовна разходка сред природата, която много обичаше, а надвечер редовно беше в средата на свои приятели, в един от добре уредените софийски локали, където се наслаждаваше на хубавата музика. 


Смелият и изключително праволинеен писател, борец за правда и чист българин Стоян Михайловски обича с цялото си сърце своята Родина и народ. До края на дните си – 3 август 1927 г. се гордее се богатството на родния си език.

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                 

                                        

                                                                                            

 

 

Съмишленици