Новини

Димитър Янев Гайдаров (Матрито) е роден на 7 авг. 1935 г. в Ямбол. Първата му среща с танца е в родния му град още като ученик, когато гледа балетен концерт на операта от Стара Загора и е дълбоко впечатлен, а това е само началото на любовта към танца и фолклора. Тази любов се проявява в създаването и ръководството на танцов състав към ДМЗ „Сила“ – Ямбол, където Д. Гайдаров работи в периода 1951-1955 г. По същото време той организира първия пионерски танцов състав към Основно училище „А. Кожухаров“ – Ямбол. Впоследствие, заедно с диригента А. Миленков създава и ръководи Ансамбъла за песни и танци към Окръжен народен съвет – Ямбол, участва и в самодейната оперета към читалище „Съгласие“ – Ямбол. По време на военната си служба (1956-1957), Димитър Гайдаров е разпределен в Ансамбъла за песни и танци към трудовата повинност – София, чийто ръководител е хореографът Методи Кутев. Именно М. Кутев и Ансамбълът са школата, която канализира стремежите и желания и насочва енергията му изцяло в посока танцовото изкуство. Под негово и на колегите си влияние Димитър се записва и завършва Хореографското училище в София.

След отбиване на военната служба, Гайдаров напуска Ансамбъла със съжаление, но и с благодарност за всичко научено, защото то му дава самочувствие в началото на следващия етап в неговия живот. А този етап вече е свързан с Русе и Русенската народна опера, където е поканен от големия балетмайстор Асен Манолов. Д. Гайдаров не се колебае, приема предложението, и от 1957 до 1980 г. е артист-балетист, а дълги години и премиер солист на балетния състав на Операта. Той е от поколението артисти, които поставят основите и градят русенския балет, за да го изведат до високите върхове на професионалното майсторство, които със своя талант и енергия спомагат за неговия просперитет.

Творческият път на Гайдаров е един непрекъснат възход и стремеж към самоусъвършенстване, постигано с упорит труд и постоянство в овладяване тънкостите на балетното изкуство. Първото му излизане на русенска сцена е през 1958 г., като участник в кордебалета в постановката на операта „Кармен“ на румънския режисьор проф. Рънзеску. От там пътят му върви все нагоре и нагоре. Следва и първата солова роля – Ханс в балета „Жизел“, с хореограф Асен Манолов. Много голямо влияние за развитието на Гайдаров като балетист изиграват Асен Манолов, Петър Луканов, педагозите Паци Богатинова, Павел Стоицев, балетистът на Балшой театър Бочарников, както и Владимир Василев. Всеки от тях допринася с някакъв детайл, с технически елемент или позиция, които обогатяват танцовия му арсенал, помагат му да преосмисли своя танц и му отварят очите за истинската стойност за балета. С натрупването на опит не закъсняват и централните солови роли. Една от първите, която оставя трайна следа в творческата характеристика на Гайдаров е Мандаринът от „Чудният мандарин“ (1965) на Бела Барток под ръководството на Петър Луканов. Трудна и тежка роля, за подготовката на която Д. Гайдаров си спомня, че „репетициите продължавали по 10-12 часа на ден, изключително изтощителни, с огромен разход на енергия, а след всяко представление се чувствал изцеден психически, но удовлетворен от постигнатото“. Това е ролята, която отваря широко вратата за нови и запомнящи се централни роли - Фауст от „Фауст“, Чавдар от „Хайдушка песен“, Зигфрид от „Лебедово езеро“, Верхат от „Легенда за любовта“, Кармело от „Любовна магия“, Принцът от „Пепеляшка“, Паоло от „Франческа де Римини, Младежът от „Нестинарка“, Студентът от „Панаир в София“ и др. През годините той е изиграл централни роли в 17 самостоятелни балетни постановки, над 20 солови партии в опери и оперети, партии които осмислят живота и носят удовлетворение, които радват очите и печелят сърцата на русенската публика. Най-често партньорка на Д. Гайдаров на сцената е Надежда Руменин, но играе също и с Йонка Петкова, Дарина Славова, Мариана Захариева, Мария Стамболова, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова. Партнира си също и с Тодор Тодоров, Петър Луканов, Димо Врубел, Михаил Дамянов, Стоян Георгиев, Тошко Иванов, и др. Творческото дълголетие на Д. Гайдаров, от 1957 до 1980 г., силните сезони, в които трупата работи неуморно с по 10-12 представления на месец, осмислят живота на артиста. Той се чувства щастлив и пълноценен, а омагьосаната публика отговаря на раздаването на балетистите с любов. Всяка роля е като отгледано малко дете, отразява душевността и чувствата, драмите, преживени от героя, оставя ярки спомени и удовлетворение от доброто представяне. Но освен към танца Д. Гайдаров отправя поглед и към хореографията. Той подготвя танците към някои оперни постановки: „Луд гидия“ и „Имало едно време“ на Парашкев Хаджиев, „Запустялата воденица“ на Маестро Атанасов, „Момчил“ на Любомир Пипков, „Бунтовна песен“ на Георги Златев-Черкин, все класически български заглавия с фолклорни елементи.

Голямата любов на Димитър Гайдаров към фолклора го води към създаването на Студентския танцов състав при Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство – Русе. Той е негов основател и художествен ръководител в продължение на 25 години. Хореограф е на голяма част от танцовите постановки, изиграни от студентите (30 авторски хореографии): „Надиграване“, „Копаница“, „Молдавска сюита“, „Шопски женски танц“, „Среща“, „Северняшка сюита“ и др., защото именно във фолклора е силата му, както сам Гайдаров споделя. Под негово ръководство ансамбълът става „Представителен“, т.е. най-добър в страната и печели редица почетни звания и медали от III, IV, V и VI Републикански фестивали на художествената самодейност в България. Представя успешно страната ни и в чужбина: златен медал от фестивала „Дружба народов“ в Кишинев, Съветски съюз (1974), Студентски международен фестивал в Катовице, Полша (1977) и Зволен, Чехословакия (1979). През годините съставът има гастроли в Белгия, Германия, Гърция, Съветския съюз, Полша, Чехословакия, Холандия и навсякъде са изпращани с бурни аплодисменти.

За постиженията си в балетното изкуство и народните танци Д. Гайдаров има редица отличия, грамоти и медали, най-голямото от които е орденът „Кирил и Методий“ I степен. Една заслужена оценка за всеотдайния му труд, за вдъхновеното му творчество, за танцовата магия, която създава през целия си живот. Защото, както сам Гайдаров казва „винаги съм бил подвластен на магията на българския танц. Намирам го за един от най-красивите и най-темпераментните в света и затова винаги съм бил готов да му служа. Всъщност, танцът осмисли напълно живота ми.“

Таня Великова
Държавен архив – Русе