Новини

Структурирането на Архива в Русе като самостоятелно учреждение, което “осъществява приемането, обработката и съхранението на документи и организира тяхното използване” е предшествано от активността на немалка част русенски общественици и интелектуалци, заели се с нелеката задача да напишат история на своя град. Води ги интересът им към миналото на рода, града, нацията на държавата .….. На заседание на Русенския общински съвет от 28 октомври 1938 г. помощник-кметът Иван Фетваджиев докладва за желанието на група русенски интелектуалци да напишат история на града. В подобен труд се разчита да намери отражение “миналото на града и неговия принос в стопанското и културно развитие на страната”. Взето е решение към Общината да се уреди “Фонд за написване и издаване историята на град Русе”, а помощник-кметът Асен Думанов е натоварен да изработи Правилник за службата към фонда. В общинския бюджет за 1939 г. е предвидено разходно перо в полза на фонда, а самото написване на историята трябва да стане след прилагане на специална конкурсна програма. Към фонда са структурирани комисии за събиране на документи. Това е първата реализирана идея за създаване на център, в който да се събират писмени паметници за една наскоро отминала епоха. Следващите години са скептични на известия за дейността на създадените комисии-  други събития определят ежедневието на русенци.

В началото 1950 г. инициативни служители от отдел “Наука, изкуство и култура” при Градски народен съвет – Русе, между които Георги Чендов, Илия Киселов, Аспарух Емануилов, Ал. Маждраков, П. Атанасов, Елисавета Борова, Никола Ангелов възраждат идеята за написване история на град Русе и за тази цел правят предложение за създаване на Градски архив. Задачата му те формулират по следния начин: “а) да събира материали – веществени, писмени и словесни за историята на града от предисторическо време до наши дни; б) да се отпочне издаването на архивни периодични издания (2 пъти годишно), в които да се публикуват материали и източници за материали за гр. Русе; в) материалите да се събират, систематизират и предават в специално определено за архива помещение към музея…”. Предложението е внесено за разглеждане на заседание на Русенския градски народен съвет от 1 март 1950 г. След разискванията по него е взето решение “да се създаде и организира към службата КНИК (Комисия за наука, изкуство и култура-б.м.) при Градски народен съвет, Научен институт с наименование “Архив на гр. Русе”. От съвременна гледна точка наименованието може би звучи претенциозно, но то по несдвусмислен начин съсредоточава в себе си огромното желание на своите създатели да се докажат пред съгражданите си и пред обществеността на страната. На новата организация Градският народен съвет отпуска субсидия в размер от 500 000 лв., като в протоколно решение се уточнява, че те са предназначени за веществени разходи, откупуване на документи, проучвания и архивни издания. Предвидено е в Архива да се открият направление за стари документи, за старопечатни книги и фотодокументи. Без да губи излишно време новосъздадената служба, съставена изцяло от нещатни служители, отправя апел към жителите на Русе за помощ при “събирането на материали и сведения относно миналото на града.” Гражданите се приканват да предават в Архива: “1) Стари документи, архиви, търговски книги, писма, книги и вестници, издавани в Русе преди и в първите години след Освобождението (на български и други езици); 2) Архиви, протоколи, счетоводни книги, годишни отчети на дружества, организации и кооперативни сдружения; 3) Фотографски снимки на хора, стари къщи, изгледи от Русе и Русенско, планове, скици и стари карти на Русе и Русенско; 4) Книги и вестници, в които се говори за Русе в миналото; 5) Албуми, частни архиви и лична кореспонденция; 6) Описания и проучвания на Русе и Русенско във всяко отношение: геологическо, географско, политическо, икономическо, културно и др.; 7) биографични сведения за видни дейци преди и след Освобождението; 8) Материали и сведения във връзка с историята на работническото движение и БКП в Русе; 9) Материали и сведения от съпротивителното движение през времето от 1923 г. до 9 септ. 1944 г. – позиви, нелегална литература, снимки, спомени и др.; 10) Материали и сведения, свързани с културната история на града – училища, читалища, театър, музикални прояви и др.; 11) Приемат се сведения за местонахождението на такива материали, учреждения, лица и адреси; … 14) Материалите и сведенията могат да се отнасят и до живота на отделните народности в града – евреи, турци, арменци, гърци, власи, дубровничани, цигани и др. …”. Сложено е началото на същинската работа по издирване на документи за миналото на Русе. Към края на август 1950 г. в инвентарната книга на Архива има записани вече 200 документа. Доставени са първите архивни шкафове за тяхното надеждно съхраняване.

Става ясно, че организацията по събиране, проучване и публикуване на материалите за история на гр. Русе изисква създаване на координиращо звено. За тази цел е конструиран  Комитет, който да обединява и ръководи инициативите. Негови членове стават: Аспарух Емануилов, юрист, публицист, общественик, изследовател на творчеството на Захари Стоянов, член-кореспондент на института „Ботев-Левски” – определен единодушно за председател на Комитета, Никола Ангелов, директор на Градския исторически музей– секретар, и членове Александър Маждраков, Илия Киселов, директор и драматург на Русенския драматичен театър (след смъртта на А. Емануилов е избран за председател на Комитета) и Елисавета Борова, учителска по история в Мъжката гимназия. Загрижеността за съдбата на документите е водеща в информациите, които членовете на Комитета изпращат до висшестоящите органи. През лятото на 1950 г. те докладват, че съществува реална опасност при провежданата в страната обща акция за събиране на вторични суровини между “отпадъците” случайно да попаднат “ценни изчерпателни издания на книги, вестници и списания, биографически рядкости, архивни материали, старопечатни книги и др., които по никой начин не бива да бъдат унищожавани”. Затова препоръчват към приемателните центрове за вторични суровини да се създадат комисии от училищни инспектори, библиотекари, учители по български език и история от русенските училища, които да преглеждат предаваната хартия и да заделят всичко онова, което по тяхна преценка би представлявало интерес за бъдещата работа на Комитета.

В хода на своята работа Комитетът започва да привлича сътрудници от всички отрасли на политическия, обществен, стопански и културен живот. В Списъка на сътрудниците са включени 83 имена на русенски общественици - д-р С. Хитов, Стефан Балаш, Ото Либих, Тодор Ставрев, Александър Йорганджиев, Никола Даков, Апостол Арнаудов, Никола Пиндиков, Симеон Пармаков, Ганчо Сокеров, Иван Русев, Петко Атанасов и др. Списъкът не е постоянен и търпи промени – някои отпадат, други са добавяни впоследствие. Сътрудниците са канени на заседанията на Комитета и получават конкретни задачи: за издирване на материали във връзка с печатницата на Л. Каравелов в Русе; за проучване живота на Ив. Вазов в Русе; да се потърси и представи снимка на къщата на Баба Тонка и др. На тях се разчита при издирване и предаване на документи от периода преди освобождението на страната, с тяхната помощ се изготвя библиография на излизалите в Русе вестници и книги преди Освобождението и т. н. С натрупването на архивните документи членовете на Комитета започват да си дават сметка за разнопосочността им и осъзнават необходимостта от тяхното систематизиране, описване и картотекиране. За тази цел на 2 ноември 1950 г. е назначен първият щатен служител.

През месец декември 1950 г. секретарят на Комитета Никола Ангелов е командирован в София, за да проучи работата на Софийския градски архив. На едно от редовните заседания той споделя  впечатленията си. Според него в структурно отношение Градският архив на Русе е твърде близо до Софийския архив с неговите три отдела -  административен, частен и снимков. Към Архива има изградена и научна библиотека. Взема се решение някои от положителните страни в работата на Градския архив на София да бъдат приложени в Русе. На 15 март 1951 г. Комитетът за написване история на гр. Русе при Научен институт “Архив на гр. Русе” публикува в местния вестник обръщение към гражданите на Русе, в което отново подчертава задачата си “да издирва, подрежда и съхранява всякакъв вид писмени свидетелства, свързани с живота и дейността на изтъкнати дейци, проявили се в обществено – политическия, културен и стопански живот на гр. Русе и Русенско.”

В разгара на активната дейност по събиране на стари документи, спомени и други източници за историята на града, на 10 октомври 1951 г. е обнародван Указ № 515 на Президиума на Народното събрание за създаване на Държавен архивен фонд на Народна република България. На 18 април 1952 г. той е последван от Постановление № 344 на Министерски съвет, което определя реда на неговото организиране и се регламентира откриването на архивни учреждения в окръжните центрове на страната, често определяни и като пазители на паметта на нацията. Двата акта на изпълнителната власт регламентират създаването на системата от държавни архиви в страната и определят организацията на тяхната работа. Започва процес по структурирането на архивната система, централизиране на отчитането, регистрирането и съхранението, на научното и практическо използване на архивните документи, съсредоточаването им в архивните центрове. Със същото Постановление № 344 е създаден и Русенският държавен архив. Той е един от първите дванадесет архива в страната. Обект на дейността му стават определените за постоянно запазване документи на териториалните структури на държавните и общинските органи и учреждения на територията на Русенски окръг, на организациите с местно значение, а заедно с тях – и документалното наследство на значими личности със свой принос с развитието на града и района.