Малцина днес си дават сметка, че управлението на автомобил в България има не просто техническо, а и културно и историческо измерение. И както всяка значима дейност, свързана с обществото, и тази заслужава своя ден – ден на уважение, на признание и на спомени. За такава дата е избран Спасовден – един от най-почитаните християнски празници, Възнесение Господне, който носи в себе си символиката на въздигане и духовност. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
- 100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата в Русе
- Да си спомним за историка и преподавател в Русенския университет доц. д-р ист.н. Любомир Златев
- Наследницата на рода Бъклови - Кнесия Кафеджиева, събира памет за Русе
- Патриотизъм и празник. Русе и честването на Освобождението в миналото
- 195 години от рождението на Филип Тотю
- Преди 130 г. Мъжката гимназия в Русе получава името си „Княз Борис“
- Константин Казанджиев - Бохемът на Русенската опера
- Скромният 24 май след трагедията – празник в сянката на атентата в храм „Света Неделя“
Лято е, а ученическата ваканция вече е в разгара си. Представяме на вниманието на любознателните деца, на техните родители и на всички, които се интересуват от миналото на Русе, спомен за ваканцията на един ученик от 1912 г., грижливо запазен от Държавен архив – Русе вече повече от 100 години.
„Дойде и отдавна очаквания ден 15-ти юли. Но за жалост не ни разпуснаха от училището, както си мислихме ний. На другия ден ни разпуснаха. Обаче и училищния живот си има своите хубости. В последните дни ний често имахме свободни часове. Събирахме се на групи, едни отивахме в градината на бюфета да се поразходим със сладолед, и после отивахме покрай Дунава да се разходим, а други направо отиваха на Дунава и се къпеха. Често се возехме по вагонетките на кея с весели викове. Но вече дойде последния ден и последния час от учебната година. Сега настъпваше вече почивката. Учителят Михайлов ни разпусна малко по-рано, отколкото трябваше и ний се разделихме, като някои от нас си даваха по между си благопожелания. Но това не му беше времето понеже на другия ден ни викаха на извънреден час, да правим класно по геометрия. Свърши се и това. Сега вече сме съвсем свободни от уроци. Първите дни на ваканцията се изминаваха много бавно, понеже беше горещо. Тогава аз рисувах.
Но дойдоха приятните и незабравими неаполитански нощи. Дружбата между нас, а именно Нестор, Цветан, Буби, Градинара, Йонов (коцкаря), Кипсито, Кулеви, Зузу се увеличаваше. Не стига денем, дето приказвахме, закачахме и фотографирахме, но това се продължаваше и нощем, след вечеря. Мястото дето се събирахме нарекохме „Театър Сан-Суси”, т.е. „безгрижие”. Това място беше зад Девическата гимназия, срещу Дунава, между дърветата. На стената на Девическата гимназия бяхме написали „THEATRE SANS-SOUSI”. Бяхме си сложили пейка, очистили мястото от камънаци. Мястото ни бе така нагодено, че ний виждахме добре какво става по кея, но нас не можеха да ни виждат. Вечер като стане часът 9-9½ ний почвахме да се задаваме един по един, някои със сламени шапки и с цигари в уста. Щом пристигнехме там, ний се посрещахме с викове „удя-ааааааааа”. Зузу често актьорстваше от „Скаперникът” и с жестовете, със смешната си физиономия и с нечисто български език, възбуждаше както в нас, така и в хората на кея смях. Почнахме да си разказваме анекдоти, да пеем, особено някои от нас измислени, отбор песни и със запалени цигари в уста ний се любувахме на природата. Луната между дърветата се показва срамежлива и нейните сребристи лъчи се плъзгат по повърхността ма Дунава. Много фенери по румънския бряг си отразяват червените пламъци по огромното огледало, като образуват дълги огнени линии. Хиляди звезди гледат тази чудна гледка и своите образи върху водната повърхност. Часът стана 10-10½ и ний тръгваме към главната улица, за да се вмъкнем без пари в театъра и веднъж сполучихме за това. Или пък, за да си поберем зарзали 1-2 пъти, ний си брахме от ………….., а вероятно Нестор се бе покачил на самото дърво на Девическата гимназия. От там отивахме на театъра, където всяка вечер имаше представление и гледахме да влезем без пари. След това, къде 11-11½ се връщахме по домовете си, весели от разходката и че сме прекарали половината от горещите дни.”
Разказът е на ученика в Русенската мъжка гимназия Васил Малчев, който по-късно става уважаван лекар в родния си град. „Учителят Михайлов” от неговия спомен е Кръстю Михайлов, преподавал в Мъжката гимназия в периода 1907-1912 г. Споменатите му другари са Нестор Несторов – съученик на Васил и бъдещ член Русенката Търговско-индустриална камара, на „Ротари клуб”, австрийски търговски консул и т.н, Бениамин Ардити (Буби)– съученик на автора и първи братовчед на Елиас Канети, Соломон Бехмоараш (Зузу) – съученик на Васил Малчев, Иван Кефсизов (Кипсито) – съученик на автора, безследно изчезнал след 9 септември 1944 г., Асен Йонов – съученик на Васил.