Новини

Лято е, а ученическата ваканция вече е в разгара си. Представяме на вниманието на любознателните деца, на техните родители и на всички, които се интересуват от миналото на Русе, спомен за ваканцията на един ученик от 1912 г., грижливо запазен от Държавен архив – Русе вече повече от 100 години.

„Дойде и отдавна очаквания ден 15-ти юли. Но за жалост не ни разпуснаха от училището, както си мислихме ний. На другия ден ни разпуснаха. Обаче и училищния живот си има своите хубости. В последните дни ний често имахме свободни часове. Събирахме се на групи, едни отивахме в градината на бюфета да се поразходим със сладолед, и после отивахме покрай Дунава да се разходим, а други направо отиваха на Дунава и се къпеха. Често се возехме по вагонетките на кея с весели викове. Но вече дойде последния ден и последния час от учебната година. Сега настъпваше вече почивката. Учителят Михайлов ни разпусна малко по-рано, отколкото трябваше и ний се разделихме, като някои от нас си даваха по между си благопожелания. Но това не му беше времето понеже на другия ден ни викаха на извънреден час, да правим класно по геометрия. Свърши се и това. Сега вече сме съвсем свободни от уроци. Първите дни на ваканцията се изминаваха много бавно, понеже беше горещо. Тогава аз рисувах.

Но дойдоха приятните и незабравими неаполитански нощи. Дружбата между нас, а именно Нестор, Цветан, Буби, Градинара, Йонов (коцкаря), Кипсито, Кулеви, Зузу се увеличаваше. Не стига денем, дето приказвахме, закачахме и фотографирахме, но това се продължаваше и нощем, след вечеря. Мястото дето се събирахме нарекохме „Театър Сан-Суси”, т.е. „безгрижие”. Това място беше зад Девическата гимназия, срещу Дунава, между дърветата. На стената на Девическата гимназия бяхме написали „THEATRE SANS-SOUSI”. Бяхме си сложили пейка, очистили мястото от камънаци. Мястото ни бе така нагодено, че ний виждахме добре какво става по кея, но нас не можеха да ни виждат. Вечер като стане часът 9-9½ ний почвахме да се задаваме един по един, някои със сламени шапки и с цигари в уста. Щом пристигнехме там, ний се посрещахме с викове „удя-ааааааааа”. Зузу често актьорстваше от „Скаперникът” и с жестовете, със смешната си физиономия и с нечисто български език, възбуждаше както в нас, така и в хората на кея смях. Почнахме да си разказваме анекдоти, да пеем, особено някои от нас измислени, отбор песни и със запалени цигари в уста ний се любувахме на природата. Луната между дърветата се показва срамежлива и нейните сребристи лъчи се плъзгат по повърхността ма Дунава. Много фенери по румънския бряг си отразяват червените пламъци по огромното огледало, като образуват дълги огнени линии. Хиляди звезди гледат тази чудна гледка и своите образи върху водната повърхност. Часът стана 10-10½ и ний тръгваме към главната улица, за да се вмъкнем без пари в театъра и веднъж сполучихме за това. Или пък, за да си поберем зарзали 1-2 пъти, ний си брахме от ………….., а вероятно Нестор се бе покачил на самото дърво на Девическата гимназия. От там отивахме на театъра, където всяка вечер имаше представление и гледахме да влезем без пари. След това, къде 11-11½  се връщахме по домовете си, весели от разходката и че сме прекарали половината от горещите дни.”

Разказът е на ученика в Русенската мъжка гимназия Васил Малчев, който по-късно става уважаван лекар в родния си град. „Учителят Михайлов” от неговия спомен е Кръстю Михайлов, преподавал в Мъжката гимназия в периода 1907-1912 г. Споменатите му другари са Нестор Несторов – съученик на Васил и бъдещ член Русенката Търговско-индустриална камара, на „Ротари клуб”, австрийски търговски консул и т.н, Бениамин Ардити (Буби)– съученик на автора и първи братовчед на Елиас Канети, Соломон Бехмоараш (Зузу) – съученик на Васил Малчев, Иван Кефсизов (Кипсито) – съученик на автора, безследно изчезнал след 9 септември 1944 г., Асен Йонов – съученик на Васил.