„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата. Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. Повече ТУК:
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене!
Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата.
Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове.
В Русе клонът е създаден на 21 ноември 1926 г. след Учредително събрание, проведено в салона на Окръжното управление, като председател става Негово Високопреосвещенство Митрополит Михаил. Задачите, които си поставя Русенският съюз са много, но основна цел е „да се грижи за всестранното физическо и духовно развитие на детето“. Още с учредяването си, Съюз за закрила на децата в България, взима решение Деня на детето да бъде отбелязван в Неделята на Мироносиците. Този християнски празник се мени, според Великден, в периода април – май. Бързо след
определянето да датата, празникът става все по-масов и организиран, година след година. Особено важно за всеобщото разпространение на деня на детето има намесата на държавната власт, която със Закон за общественото подпомагане разрешава отпразнуването. Уреждането на празника се възлага на местните клонове на съюза, а те от своя страна имат ценна и важна подкрепа от градската администрацията, военните и училищните власти, благотворителните организации и дружества.
В Русе, с цел да има стройна организация и Деня на детето да мине максимално добре, няколко месеца предварително, се създава специален комитет, който включва представител на църквата, на администрацията, на училищата, на военните, градския лекар и представители на всички културни, спортни и обществени организации и дружества. За русенските села, комитетите са съставени от свещеника, главния учител, секретар бирника, лекаря (фелдшера) и представители на културните организации (в случай, че има такива). Самият ден протича действително много пъстро, шарено, включвайки целия град. В църковния салон се провежда сказка на тема, посветена на грижите и възпитанието на детето, ползите от трапезариите, детските игрища и летовища.
През годините все по-масово започва да навлиза кинематографа, чието въздействие прави впечатленията на публиката по-ярки и запомнящи се. Задължителна и особено важна е църковната служба в катедралния храм „Света Троица“, придружена от проповед на свещеника за значението на Деня. За смисъла на празничния ден, речи държат кмета, окръжния управител, директори на първостепенните учреждения, влиятелни личности за града. Следобедните часове са кулминацията на празника. Мощно множество от ученици от всички русенски училища, забавачниците, чиновници, граждани и пр. тръгва от площад „Александър Батенберг“ до Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ (дн. СУ „Христо Ботев“), насочвайки се към Алеи Възраждане (дн. Парк на младежта). Всички са закичени с лентички, знаменца и цветя. По пътя си децата раздават значките на всеки, който с благотворителна цел ги закупува. Голямото шествие е придружавано от украсени файтони, автомобили, камиони. Средствата са предназначени за подпомагане дейността на Български червен кръст – клон Русе, както и за трапезариите за бедни ученици, сиропиталищата и детските летовища.
Пристигайки в Алеите, започва веселие – хора, песни, игри, смях и настроение. В края на забавата се тегли уредената по повод празника томбола, средствата от които отново са за подпомагане на разностранните инициативи на Съюза. През целия ден се продава вестник „Ден на детето“, знаменца, детски значки, като сумите от продажбата им е още една финансова подкрепа. Така е протичал този ден, в първите години на своето съществуване, преди близо 100 години. За да разберем как русенци, България и всеки един докоснат от идеята на детския празник са го разбирали тогава, ще споделим част от обръщение по повод отбелязването му: „Този ден е станал вече голям всенароден празник, чрез който целият български народ изразява своето нараснало съзнание за значението на детството и грижите към децата. На детето се гледа като на символ на цялото минало на народа ни и залог за неговия възход. Денят на детето несъмнено допринесе много за изграждане на това ново отношение. Не пропущайте да осмислите деня на вашите деца – надеждата на родителите и опората на Отечеството!“.
Автор: Толя Чорбаджиева, Държавен архив-Русе