Новини

„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! 

Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата.
Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. 

В Русе клонът е създаден на 21 ноември 1926 г. след Учредително събрание, проведено в салона на Окръжното управление, като председател става Негово Високопреосвещенство Митрополит Михаил. Задачите, които си поставя Русенският съюз са много, но основна цел е „да се грижи за всестранното физическо и духовно развитие на детето“. Още с учредяването си, Съюз за закрила на децата в България, взима решение Деня на детето да бъде отбелязван в Неделята на Мироносиците. Този християнски празник се мени, според Великден, в периода април – май. Бързо след
определянето да датата, празникът става все по-масов и организиран, година след година. Особено важно за всеобщото разпространение на деня на детето има намесата на държавната власт, която със Закон за общественото подпомагане разрешава отпразнуването. Уреждането на празника се възлага на местните клонове на съюза, а те от своя страна имат ценна и важна подкрепа от градската администрацията, военните и училищните власти, благотворителните организации и дружества. 

В Русе, с цел да има стройна организация и Деня на детето да мине максимално добре, няколко месеца предварително, се създава специален  комитет, който включва представител на църквата, на администрацията, на училищата, на военните, градския лекар и представители на всички културни, спортни и обществени организации и дружества. За русенските села, комитетите са съставени от свещеника, главния учител, секретар бирника, лекаря (фелдшера) и представители на културните организации (в случай, че има такива). Самият ден протича действително много пъстро, шарено, включвайки целия град. В църковния салон се провежда сказка на тема, посветена на грижите и възпитанието на детето, ползите от трапезариите, детските игрища и летовища.

През годините все по-масово започва да навлиза кинематографа, чието въздействие прави впечатленията на публиката по-ярки и запомнящи се. Задължителна и особено важна е църковната служба в катедралния храм „Света Троица“, придружена от проповед на свещеника за значението на Деня. За смисъла на празничния ден, речи държат кмета, окръжния управител, директори на първостепенните учреждения, влиятелни личности за града. Следобедните часове са кулминацията на празника. Мощно множество от ученици от всички русенски училища, забавачниците, чиновници, граждани и пр. тръгва от площад „Александър Батенберг“ до Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ (дн. СУ „Христо Ботев“), насочвайки се към Алеи Възраждане (дн. Парк на младежта). Всички са закичени с лентички, знаменца и цветя. По пътя си децата раздават значките на всеки, който с благотворителна цел ги закупува. Голямото шествие е придружавано от украсени файтони, автомобили, камиони. Средствата са предназначени за подпомагане дейността на Български червен кръст – клон Русе, както и за трапезариите за бедни ученици, сиропиталищата и детските летовища. 

Пристигайки в Алеите, започва веселие – хора, песни, игри, смях и настроение. В края на забавата се тегли уредената по повод празника томбола, средствата от които отново са за подпомагане на разностранните инициативи на Съюза. През целия ден се продава вестник „Ден на детето“, знаменца, детски значки, като сумите от продажбата им е още една финансова подкрепа. Така е протичал този ден, в първите години на своето съществуване, преди близо 100 години. За да разберем как русенци, България и всеки един докоснат от идеята на детския празник са го разбирали тогава, ще споделим част от обръщение по повод отбелязването му: „Този ден е станал вече голям всенароден празник, чрез който целият български народ изразява своето нараснало съзнание за значението на детството и грижите към децата. На детето се гледа като на символ на цялото минало на народа ни и залог за неговия възход. Денят на детето несъмнено допринесе много за изграждане на това ново отношение. Не пропущайте да осмислите деня на вашите деца – надеждата на родителите и опората на Отечеството!“.

Автор: Толя Чорбаджиева, Държавен архив-Русе