Новини

Автор: д-р Надежда Цветкова, гл. експерт в Държавен архив-Русе

Никола Недев Боздуганов е роден на 31 окт. 1924 г. в гр. Русе. Баща му Недю Боздуганов е виден производител на вино и търговец, съсобственик на конячната фабрика „Братя Боздуганови“, впоследствие на содо-лимонадено дружество „Свети Трифон“ и винарска кооперация „Грозд“.

Никола Боздуганов завършва Мъжката гимназия „Княз Борис I“ в родния си град. Неговата любов към музиката и стиховете се формират още в
ученическа възраст. Той е цигулар-част от гимназиалния симфоничен оркестър, състоящ се от тридесетина ученика на Мъжката гимназия, под
ръководството на Александър Йорганджиев. Първите си стихове Боздуганов публикува в ученическото списание „Българска реч“ където печели специална награда за най-сполучливи стихотворения за 1942/1943 г. И не случайно той е автор на текста на химна на 8 в клас, по музика на Зико Гарсияни (създател на училищния оркестър „Ритъм“). През 1943 г. Н. Боздуганов влиза в казармата за отбиване на редовна военна служба, а след дванадесет месеца участва във Втората световна война. Уволнен е в запаса на войската на 15 септ. 1945 г. 

През септ. 1950 г. завършва „правни и държавни науки“ в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. Вероятната причина да не продължи в
това поприще, която откриваме в книгата му „Русе в моите сънища“, не е „недопуснат до стаж поради буржоазен произход“, а по-скоро осъзнаването,
че посвещаването на тази професия, в перспектива, означава ограничение. Н. Боздуганов се посвещава на музиката и Русенския симфоничен
оркестър. Той, заедно с Константин Оджаков, Георги Чернаков, Никола Данев, Петър Петров – Парчето и други русенци е сред основателите на
одържавения Симфоничен оркестър на Русе, който изнася първия си концерт на 4 януари 1948 г. под диригенството на Константин Илиев под името Държавна филхармония Русе. Тук Никола Боздуганов работи като оркестрант-цигулар в продължение на 27 години. През 1968 г. Н. Боздуганов завършва „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. За съжаление „буржоазния му произход“ му пречи да стане драматург на русенската опера, после втори драматург в русенския драматичен театър, а накрая драматург и в русенския куклен театър. 

„Субективното отношение“ към „политически неблагонадеждния“ Никола Боздуганов се проявява и при забраната за отпечатване на негови произведения във в. „Дунавска правда“. Огорчението му от този факт, личи в писмата, които отправя към управляващите в Българската комунистическа партия в Русе: „…Само един поглед върху последните книжки на списанията „Пламък“, „Септември“, „Музика“ и „Театър“ е достатъчен, за да се видят качеството и мащабите на сътрудничеството ми в столичните издания. И съвсем законно изниква въпросът: как е възможно да не печатам в собствения си град, където мога да бъда полезен с квалификацията и опита си, и където толкова проблеми на културния му живот очакват задълбочена критична оценка? Но колкото и невероятен, фактът си е факт.“ 

През годините Н. Боздуганов сътрудничи на различни столични и провинциални издания с литературна, театрална и музикална критика. Той
публикува в списанията „Септември“, „Пламък“, „Театър“, „Българска музика“, „Музикални хоризонти“, и във вестниците „Литературен фронт“,
„Народна култура“, „Отечествен форнт“, „Вечерни новини“, „Пулс“. Гласът чу се чува в радиата в София, Стара Загора, Шумен и Варна.
Автор е на стихосбирките „Молитви, казвани без глас“ (1993), „Опит за остаряване“ (1993), „Смях от бар “Еротика“ (хумористичен сборник, 1994),
„Любов за скорпиони“ (1998), „Пафи и Пуфи“ (стихове за деца, 1998), „Звезди без небосклони“ (1999), „Небесен автобус“ (2000), „Вратите на Сезам“ (2000), „Реквием за живия“ (2001), „Когато времето почива“ (2002, избрана лирика) и „Преди снегът да завали“ (2002). Н. Боздуганов пише пиесите „Вила за любовни спомени“, която се играе в Русенския драматичен театър през сезоните 1993/94 и 1994/95 г. и на пиесата „Убийци с ореоли“ (1994), поставена също в Русенския драматичен театър. Автор на мемоарната книга „Русе в моите сънища“ (1994 г, второ издание – 1998), „Игри от арената“ (2003), „Паметни върхове в изкуството: Русе, 1950 – 1980“ (2003), „Хармония от дисонанси“ (2004) и „Любовни писма“ (сборник с пиеси, 2004).

През 2002 г. е удостоен с награда „Русе“ за изключителни постижения в областта на художествената критика, поезия и мемоаристика. Никола Боздуганов умира на 22 окт. 2006 г., на 82 годишна възраст, в любимия Русе, за който пише в мемоарите си „Паметни върхове в изкуството“: „В тоя град за първи път разбрах какво е театър, опера, симфоничен концерт; тук публикувах първите си стихове, очерци, рецензии. Тук получавах уроците по култура, духовност, приятелство, морал, толерантност, индивидуалност…Моят град ме увери, че в него е трябвало да се родя, че в него е вградена съдбата ми. Че не ТОЙ е мой, а аз – НЕГОВ…“