Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
28.10.2024

Автор: д-р Надежда Цветкова, гл. експерт в Държавен архив-Русе

 

Никола Недев Боздуганов е роден на 31 окт. 1924 г. в гр. Русе. Баща му Недю Боздуганов е виден производител на вино и търговец, съсобственик на конячната фабрика „Братя Боздуганови“, впоследствие на содо-лимонадено дружество „Свети Трифон“ и винарска кооперация „Грозд“.

 

Никола Боздуганов завършва Мъжката гимназия „Княз Борис I“ в родния си град. Неговата любов към музиката и стиховете се формират още в
ученическа възраст. Той е цигулар-част от гимназиалния симфоничен оркестър, състоящ се от тридесетина ученика на Мъжката гимназия, под
ръководството на Александър Йорганджиев. Първите си стихове Боздуганов публикува в ученическото списание „Българска реч“ където печели специална награда за най-сполучливи стихотворения за 1942/1943 г. И не случайно той е автор на текста на химна на 8 в клас, по музика на Зико Гарсияни (създател на училищния оркестър „Ритъм“). През 1943 г. Н. Боздуганов влиза в казармата за отбиване на редовна военна служба, а след дванадесет месеца участва във Втората световна война. Уволнен е в запаса на войската на 15 септ. 1945 г. 

 

През септ. 1950 г. завършва „правни и държавни науки“ в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. Вероятната причина да не продължи в
това поприще, която откриваме в книгата му „Русе в моите сънища“, не е „недопуснат до стаж поради буржоазен произход“, а по-скоро осъзнаването,
че посвещаването на тази професия, в перспектива, означава ограничение. Н. Боздуганов се посвещава на музиката и Русенския симфоничен
оркестър. Той, заедно с Константин Оджаков, Георги Чернаков, Никола Данев, Петър Петров – Парчето и други русенци е сред основателите на
одържавения Симфоничен оркестър на Русе, който изнася първия си концерт на 4 януари 1948 г. под диригенството на Константин Илиев под името Държавна филхармония Русе. Тук Никола Боздуганов работи като оркестрант-цигулар в продължение на 27 години. През 1968 г. Н. Боздуганов завършва „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. За съжаление „буржоазния му произход“ му пречи да стане драматург на русенската опера, после втори драматург в русенския драматичен театър, а накрая драматург и в русенския куклен театър. 

 

„Субективното отношение“ към „политически неблагонадеждния“ Никола Боздуганов се проявява и при забраната за отпечатване на негови произведения във в. „Дунавска правда“. Огорчението му от този факт, личи в писмата, които отправя към управляващите в Българската комунистическа партия в Русе: „…Само един поглед върху последните книжки на списанията „Пламък“, „Септември“, „Музика“ и „Театър“ е достатъчен, за да се видят качеството и мащабите на сътрудничеството ми в столичните издания. И съвсем законно изниква въпросът: как е възможно да не печатам в собствения си град, където мога да бъда полезен с квалификацията и опита си, и където толкова проблеми на културния му живот очакват задълбочена критична оценка? Но колкото и невероятен, фактът си е факт.“ 

 

През годините Н. Боздуганов сътрудничи на различни столични и провинциални издания с литературна, театрална и музикална критика. Той
публикува в списанията „Септември“, „Пламък“, „Театър“, „Българска музика“, „Музикални хоризонти“, и във вестниците „Литературен фронт“,
„Народна култура“, „Отечествен форнт“, „Вечерни новини“, „Пулс“. Гласът чу се чува в радиата в София, Стара Загора, Шумен и Варна.
Автор е на стихосбирките „Молитви, казвани без глас“ (1993), „Опит за остаряване“ (1993), „Смях от бар “Еротика“ (хумористичен сборник, 1994),
„Любов за скорпиони“ (1998), „Пафи и Пуфи“ (стихове за деца, 1998), „Звезди без небосклони“ (1999), „Небесен автобус“ (2000), „Вратите на Сезам“ (2000), „Реквием за живия“ (2001), „Когато времето почива“ (2002, избрана лирика) и „Преди снегът да завали“ (2002). Н. Боздуганов пише пиесите „Вила за любовни спомени“, която се играе в Русенския драматичен театър през сезоните 1993/94 и 1994/95 г. и на пиесата „Убийци с ореоли“ (1994), поставена също в Русенския драматичен театър. Автор на мемоарната книга „Русе в моите сънища“ (1994 г, второ издание – 1998), „Игри от арената“ (2003), „Паметни върхове в изкуството: Русе, 1950 – 1980“ (2003), „Хармония от дисонанси“ (2004) и „Любовни писма“ (сборник с пиеси, 2004).

 

През 2002 г. е удостоен с награда „Русе“ за изключителни постижения в областта на художествената критика, поезия и мемоаристика. Никола Боздуганов умира на 22 окт. 2006 г., на 82 годишна възраст, в любимия Русе, за който пише в мемоарите си „Паметни върхове в изкуството“: „В тоя град за първи път разбрах какво е театър, опера, симфоничен концерт; тук публикувах първите си стихове, очерци, рецензии. Тук получавах уроците по култура, духовност, приятелство, морал, толерантност, индивидуалност…Моят град ме увери, че в него е трябвало да се родя, че в него е вградена съдбата ми. Че не ТОЙ е мой, а аз – НЕГОВ…“

 

 

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици