Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

Няколко поколения русенски лекари Фамилия Доганови
14.12.2020

Светът вече никога няма да е същият след Covid 19. В днешното време, когато лекарите са на първа линия с борбата с коронавируса ще припомним  за една известна лекарска фамилия от нашия град, дала много на медицината и хората – Фамилия Доганови. Това са поколения  лекари с високи постижения  за развитието на медицината у нас.

Кой е Роман Доганов? Д-р Роман Доганов е роден на 16 март 1917 г. в гр. Русе. Преди това да припомним, че негов баща е известният лекар д-р Александър Доганов, който поставя  началото на  педиатричната  помощ в България. Няколко думи за този невероятен професионалист, който оставя непреходна следа в развитието на медицината у нас.

Д-р Александър Доганов е роден на 16 юни 1879 г. и произхожда от стар русенски род. Неговият баща Никола Доганов е бил кмет на Русе. От рода Доганови произхожда и видната учителка и председателка на Дружество „Благодетел“ в Русе Стоянка Доганова. Д-р Александър Доганов завършва Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе и продължава образованието си в чужбина. Дипломира се през декември 1903 г. като лекар-диагностик. На 16-ти юни се жени за Цветанка Илиева Трифонова. Както вече казахме негов син е известният кардиолог д-р Роман Доганов. Народната поговорка гласи: „Крушата не пада по далеч от дървото“. Израсъл в семейството на такъв виден лекар, Роман Доганов съвсем естествено и закономерно тръгва по стъпките на своя баща. Основно и средно образование той завършва в родния си град, а от 1936 г. е студент в Софийския  университет, специалност медицина. Завършва висшето си образование през 1942 г. При отбиване на военната си служба през 1943 г. е съден от военен съд заедно с още трима лекари. Генерал Никифоров, личен познат прекратява делото по усмотрение и го изпраща в част за неблагонадеждни. След завършване на военната си служба е мобилизиран като ординатор при вътрешно отделение на втора Армейска болница в Пловдив. След 9-ти септ. 1944 г. е награден със съветски орден за участието си в съпротивата.

Д-р Доганов е назначен като младши лекар при Държавна болница – Пловдив. От 1946 г. работи като асистент в Пловдивския медицински факултет. През 1948 г. се връща в Русе. Специализира вътрешни болести. През 1950 г. придобива нова специалност – кардиология. През 1965 г. д-р Доганов специализира в Кардиологичния център „Аскар“ – Румъния. Член е на Републиканското научно медицинско дружество на интернистите.

Автор е на редица изследвания, статии и научни доклади - на История на вътрешно отделение на Окръжна болница – Русе; на статиите: „Заболявания от кала-азар в България“; „Съвременните модерни лечебни средства“. Награден е за научната си разработка из областта на хатологията и костно-мозъчни преливания. Заради високият си професионализъм е постоянно канен на научни форуми и конференции. По покана от Министерство на народното здраве и социалните грижи взема участие в Републиканска научна конференция на лекарите. Участва в четвърта национална научна конференция на интернистите в България. Автор е на множество научни доклади: „Диагностична стойност на електрокардиографския образ в хроничния стадий на миокардния инфаркт“ съвместно с д-р Попов; „Особености при наблюдаваните случаи от доброкачествени лептоспирози в Окръжна болница – Русе“; „Хронични пулмопатии по опита на кардиологично отделение“, съвместно с д-р Илиева и др.

Благодарение на такива светила в областта на кардиологията за първи път се провежда курс по кардиология в провинцията и е избран именно Русе, с лектори от София и с участието на д-р Доганов. Той участва в изграденият Съвет за работа по профилактика на ревматизма и сърдечно-съдовите заболявания. Д-р Доганов е представител на гр. Русе в проведената Първа научна сесия на Центъра по сърдечно-съдови заболявания при медицинската академия, а Съюзът на научните медицински дружества в България го кани да изнесе доклад пред научни работници от Германската демократична република на симпозиум.

 Д-р Доганов е основоположник на клиничната ревмокардиология на Първостепенна окръжна болница. За своята дейност и принос в развитието на медицината у нас е удостоен със званието „Отличник на Министерство на народното здраве“, а през 1970 г. с Указ на Президиума е награден с „Народен орден на труда“ – златен.

Продължител на медицинската фамилия е д-р Александър Доганов – трето поколение лекар, също кардиолог, носещ името на дядо си. Той е роден на 7-ми ноември 1952 г. Кариерата си започва в Русенската градска болница като кардиолог. От 1984 до 1988 г. е началник сектор ангиология при ренгеновото отделение. Придобива специалностите „Ренгенология“, „Вътрешни болести“ и „ Кардиология“. Специализира инванзивна кардиология в Трета градска болница в София. Там работи 22 години, като 10 от тях оглавява отделението по интервенционална кардиология. Създава школа и извежда българската инванзивна кардиология на световно ниво. За първи път у нас въвежда масово инванзивните процедури през ръката като рутинно приложим метод.

Дългогодишен председател е на Българското дружество по интервенционална кардиология. Участва в създаването на първата специализирана кардиологична болница в Русе и в други градове. Специализира в едни от най-престижните световни университети, участва в множество международни интравенционални курсове като лектор, модератор и оператор на случаи, предавани на живо. Автор и съавтор е на редица публикации и учебници. До смъртта си  през 2011 г. оглавява екипа по инванзивна кардиология в „Пирогов“.

Нека по-често да си припомяняме за бележитите русенци и техните фамилии и особено в такива трудни времена да черпим от техните дела, сила и вдъхновение.

 

Цветомира Димитрова
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици