След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Светът вече никога няма да е същият след Covid 19. В днешното време, когато лекарите са на първа линия с борбата с коронавируса ще припомним за една известна лекарска фамилия от нашия град, дала много на медицината и хората – Фамилия Доганови. Това са поколения лекари с високи постижения за развитието на медицината у нас.
Кой е Роман Доганов? Д-р Роман Доганов е роден на 16 март 1917 г. в гр. Русе. Преди това да припомним, че негов баща е известният лекар д-р Александър Доганов, който поставя началото на педиатричната помощ в България. Няколко думи за този невероятен професионалист, който оставя непреходна следа в развитието на медицината у нас.
Д-р Александър Доганов е роден на 16 юни 1879 г. и произхожда от стар русенски род. Неговият баща Никола Доганов е бил кмет на Русе. От рода Доганови произхожда и видната учителка и председателка на Дружество „Благодетел“ в Русе Стоянка Доганова. Д-р Александър Доганов завършва Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе и продължава образованието си в чужбина. Дипломира се през декември 1903 г. като лекар-диагностик. На 16-ти юни се жени за Цветанка Илиева Трифонова. Както вече казахме негов син е известният кардиолог д-р Роман Доганов. Народната поговорка гласи: „Крушата не пада по далеч от дървото“. Израсъл в семейството на такъв виден лекар, Роман Доганов съвсем естествено и закономерно тръгва по стъпките на своя баща. Основно и средно образование той завършва в родния си град, а от 1936 г. е студент в Софийския университет, специалност медицина. Завършва висшето си образование през 1942 г. При отбиване на военната си служба през 1943 г. е съден от военен съд заедно с още трима лекари. Генерал Никифоров, личен познат прекратява делото по усмотрение и го изпраща в част за неблагонадеждни. След завършване на военната си служба е мобилизиран като ординатор при вътрешно отделение на втора Армейска болница в Пловдив. След 9-ти септ. 1944 г. е награден със съветски орден за участието си в съпротивата.
Д-р Доганов е назначен като младши лекар при Държавна болница – Пловдив. От 1946 г. работи като асистент в Пловдивския медицински факултет. През 1948 г. се връща в Русе. Специализира вътрешни болести. През 1950 г. придобива нова специалност – кардиология. През 1965 г. д-р Доганов специализира в Кардиологичния център „Аскар“ – Румъния. Член е на Републиканското научно медицинско дружество на интернистите.
Автор е на редица изследвания, статии и научни доклади - на История на вътрешно отделение на Окръжна болница – Русе; на статиите: „Заболявания от кала-азар в България“; „Съвременните модерни лечебни средства“. Награден е за научната си разработка из областта на хатологията и костно-мозъчни преливания. Заради високият си професионализъм е постоянно канен на научни форуми и конференции. По покана от Министерство на народното здраве и социалните грижи взема участие в Републиканска научна конференция на лекарите. Участва в четвърта национална научна конференция на интернистите в България. Автор е на множество научни доклади: „Диагностична стойност на електрокардиографския образ в хроничния стадий на миокардния инфаркт“ съвместно с д-р Попов; „Особености при наблюдаваните случаи от доброкачествени лептоспирози в Окръжна болница – Русе“; „Хронични пулмопатии по опита на кардиологично отделение“, съвместно с д-р Илиева и др.
Благодарение на такива светила в областта на кардиологията за първи път се провежда курс по кардиология в провинцията и е избран именно Русе, с лектори от София и с участието на д-р Доганов. Той участва в изграденият Съвет за работа по профилактика на ревматизма и сърдечно-съдовите заболявания. Д-р Доганов е представител на гр. Русе в проведената Първа научна сесия на Центъра по сърдечно-съдови заболявания при медицинската академия, а Съюзът на научните медицински дружества в България го кани да изнесе доклад пред научни работници от Германската демократична република на симпозиум.
Д-р Доганов е основоположник на клиничната ревмокардиология на Първостепенна окръжна болница. За своята дейност и принос в развитието на медицината у нас е удостоен със званието „Отличник на Министерство на народното здраве“, а през 1970 г. с Указ на Президиума е награден с „Народен орден на труда“ – златен.
Продължител на медицинската фамилия е д-р Александър Доганов – трето поколение лекар, също кардиолог, носещ името на дядо си. Той е роден на 7-ми ноември 1952 г. Кариерата си започва в Русенската градска болница като кардиолог. От 1984 до 1988 г. е началник сектор ангиология при ренгеновото отделение. Придобива специалностите „Ренгенология“, „Вътрешни болести“ и „ Кардиология“. Специализира инванзивна кардиология в Трета градска болница в София. Там работи 22 години, като 10 от тях оглавява отделението по интервенционална кардиология. Създава школа и извежда българската инванзивна кардиология на световно ниво. За първи път у нас въвежда масово инванзивните процедури през ръката като рутинно приложим метод.
Дългогодишен председател е на Българското дружество по интервенционална кардиология. Участва в създаването на първата специализирана кардиологична болница в Русе и в други градове. Специализира в едни от най-престижните световни университети, участва в множество международни интравенционални курсове като лектор, модератор и оператор на случаи, предавани на живо. Автор и съавтор е на редица публикации и учебници. До смъртта си през 2011 г. оглавява екипа по инванзивна кардиология в „Пирогов“.
Нека по-често да си припомяняме за бележитите русенци и техните фамилии и особено в такива трудни времена да черпим от техните дела, сила и вдъхновение.
Цветомира Димитрова
Държавен архив - Русе