След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
8 март е денят, в който жените днес си припомнят и почитат дамите от миналото, които стъпка по стъпка са допринесли за една по-голяма финансова, емоционална, духовна и пр. независимост във всички сфери на живота. Тази независимост е изградена от малки триумфи, като правото да носиш къса пола или големи – като правото да гласуваш и сама да бъдеш избирана. Толкова много жени по света са били пионер в различни области, че е трудно да обхванем с поглед цялото това наследство, което днес малко или много приемаме за даденост.
Реклама в сп. "Модерна домакиня"
Реклама на русенски фризьор, ползващ най-новите техники
за къдрене на косата, 1926 г.
Нашето родно наследство също не е за пренебрегване. Нека си спомним за жените лекарки, първите светски учителки и интелектуалките, за милосърдните сестри по фронтовете на толкова много войни, за всички онези жени, които са първи в професията си, а после я преподаваха. И като малко доказателство за решимостта на българките да бранят правата си, ще припомним случай от 1926 г., предизвикал вниманието на широката русенска общественост и отразен на страниците на вестник „Русенска поща”. В статията „Женска защита на късите рокли и деколтета” много подробно е разказано за атаката на мъжете срещу късите рокли и пищни деколтета на роклите и как жените контраатакуват тяхната реакция. Мъжете, възмутени от неблагоприличните размери на посочените части от дамските тоалети, решават да наказват дръзките жени като ги пръскат със ”зловонни масла и парфюми”. Жените, обаче, не смятат да преглъщат подобна обида и обединено отвръщат със заплашителното „ако само попаднете на нас сговорените, ще ви се отплатим и ние и то много щедро”. Авторът на публикацията завършва с думите „Ето как жените са готови да леят кръв за модите си”. Всъщност, този пример е една малка прашинка от постиженията на българките и конкретно на русенките. Спомняйки си за баба Тонка и дъщерите й Петрана и Анастасия, Екатерина Каравелова, Стоянка Доганова, Анастасия Божкова, Екатерина Манчева, Райна Гатева, Мими Балканска и много други жени-героини, които не омаловажаваме, но просто няма да ни стигне мястото да изброим.
СТОЯНКА ДОГАНОВА - учителка по френски език
и член на женско дружетсво "ДОБРОДЕТЕЛ"
ХРИСТИНА ЦАНКОВА - една от първите акушерки,
завършили в Русия
Снимка на студентки по медицина в Санкт Петербург
Този празник трябва да го има, защото жените преди нас заслужават нашата признателност. Онези жени, които са творили историята така, че жените днес да се радват на това, което имат – равнопоставено място в брака, равни права в деловата сфера и образованието, свободен избор на професия, право на равно заплащане, на привилегии, глас в обществото, който се чува и има тежест.
Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе